Ако си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата природа | Марк АВРЕЛИЙ
(Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863)
От три неща си формиран: тяло, дихание, разум. Първите две са твои, доколкото полагаш грижи за тях. Единствено третото е лично твое. Затова, в случай че отделиш от себе си, т.е. от твоя разум всичко, което приказват или правят другите, всичко, което ти самичък си споделил или сторил, идното, което те смущава, всичко, принадлежащо на обгръщащото те тяло и сроденото с тебе дихание, което става без значение от волята ти, и всичко, в което те увлича обхващащата те извън буря, по този начин щото откъсната от събитията на предопределеното, чиста и самостоятелна, умствената ти дарба да заживее собствен персонален живот, вършейки истина, желаейки протичащото се и говорейки истината, та споделям, в случай че отделиш от това управително начало всичко, обвързвано с користолюбие, и от времето – предстоящото или предишното, ти ще направиш от себе си, както споделя Емпедокъл:
„ Съвършена сфера, радостна от своя приключен покой. “
Стига единствено да се съсредоточиш в живота, който живееш, т.е. в сегашното, ти ще можеш да изживееш оставащото до гибелта време без ужас, в положително разположение на духа и надъхан благожелателно към своето провидение.
Колко комичен и чудноват е който се учудва на каквото и да е от нещата, протичащи се в живота!
Било съдбовна нужда и непрестъпим ред, било милостиво божество, било неръководен безпорядък от случайности. Ако е съдбовна нужда, за какво се противиш? Ако е божество, допускащо помиряване, стани заслужен за помощта, която ще получиш от бога. Ако е безпорядък, лишен от водачество, бъди удовлетворен, че в подобен въртоп ти разполагаш с някакъв разум, който те управлява. И да те отнася водовъртежът, отнася плътта, диханието ти, останалото. Ума ти няма да отнесе.
Щом не трябва, не го прави. Щом не е правилно, не го казвай. Нека самодейността е твоя!
Не след дълго ще бъдеш никой и на никое място няма да си, както и всяко нещо, което в този момент виждаш, и всеки човек, който в този момент е жив. Което е основано, естествено се трансформира, трансформира и погива, с цел да се роди друго на негово място.
Всичко е в мнението и то зависи от тебе. Затова пожелаеш ли, премахни го и като транспортен съд, завил край носа, пред тебе ще се разкрие безшумно и умерено море и залив без талази.
Ако си неудовлетворен от нещо, значи си не запомнил, че всичко става съгласно всеобщата природа; че непознатите неточности не те засягат, и още, че всичко ставащо постоянно е ставало и ще става по този начин и че сега става на всички места. Значи си не запомнил в какво сходство е обвързван индивидът с целия човешки жанр, в общественост не на кръвта и семето, а на мозъка. Значи си не запомнил и това, че мозъкът във всеки от нас е господ и че е пристигнал оттам; че никой не има нищо свое и че оттова са пристигнали неговата рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем само в сегашния миг и него само губим.
В това е здравето на живота – да се прониква във всичко и да се схваща какво е, кое е материалното в него и коя оформящата причина. От цялата си душа човек да прави обективни каузи и да приказва истината. Какво друго остава, с изключение на животът да се използува за вършенето на положително след положително, като се свързват така, че посред им да не остава даже минимум разстояние.
Избрано от „ Към себе си ”, Τὰ εἰς ἑαυτόν
Картина: Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863) - fr.wikipedia.org
